|
Форум Здр@вко Цанков |
|
ЗЦ BLOGs ЗЦ BLOGs ЗЦ BLOGs
ЗЦ BLOGs |
|
|
|
Критики срещу ГЕРБ |
Опит за обяснение защо българското съдопроизводство се нуждае от революционни мерки
Под съдопроизводство разбирам в случая, в най-широкия смисъл на думата, всички хора, които трябва да имат за задача да налагат законите: от полицията до върховните съдии. Дефинициите и техните отношения са до известна степен в различните напреднали правови държави различни, но си приличат в усилията за намиране на истината и решения според законите.
Какво е положението в България. Целият съдебен апарат до края на комунизма имаше за цел да решава така както желае БКП. Разследването и прокуратурата било гадаеше какво иска партията, било получаваше направо заповеди в искания от нея смисъл, Също съдиите. Това беше чиста форма на гадно корумпиране на елитите от властта. Това беше ефикасно, защото решенията, едни правилни, други според очакванията на БКП, независимо от истината и правото, идваха бързо, нещо което винаги импонира на масите. Защото масите предпочитат бързото съдопроизводство пред това което решава по съвест съгласно законите.
Кариерите на хората зависеха от тази послушност към властта на БКП, също жилището, също здравните възможности, също дачата, също пенсията и т.н. и т.н. Затова
оправянето на българското
съдопроизводство зависи от
елиминирането по един или друг начин на
всички, които са били в тази мрежа още преди Прелома.
Още повече че те очакваха подобрение на положението си, а сега са фрустрирани, че никой не им поръчва как да решават, та или изливат фрустрацията си – прокурори като представят на съда дела, които съдиите връщат като недостатъчно подготвени . Или изчакват кой ще им предложи повече пари…
Аз не съм за обща лустрация, при която досегашните долу искат чисто и просто да заемат местата на досегашните горе. Но трябва да правим разлика: Например инженерът е добър или лош инженер независимо от това, какво е бил преди Прелома, също и лекарят, също и много други длъжности или професии. Но например този, който е решавал за съдбата на хората, като ги остава на свобода или праща в затвора, като не е решавал по съвест и съгласно закона, а според желанието на БКП, или – в цивилните процеси – решава според това, кой е комунист и кой не – трябва да бъде пратен в дачата си със минимална пенсия.
Подобно решаваха например и немските съдилища за или против бивши агенти на държавната сигурност в Източна Германия, наречена Щази (Staatssicherheit = значи също Държавна сигурност). Например след Обединяването на двете Германски държави в ГДР бившите съдии не бяха оставени на длъжност, но им се разреши да станат напр. адвокати.
Такова изчистване в България на съдебния апарат в гореспоменатата смисъл ще има за резултат и подмладяване на този сектор. По-добре България да има повече млади съдии, които прилагат правото, отколкото по-стари с повече опит, свикнали да практикуват НЕправото.
Такова едно чистене трябва да бъде прилагано и на ВСИЧКИ, повтарям всички, абсолвенти от разни правни академии на Държавната сигурност, тъй наречен елитен щит и меч на БКП, които учиха не право, а…криво.
В резултат, и съдопроизводството ще се състои от по-малко хора, които държавата може да заплаща по-добре. Това подобрява нещата и същевременно облекчава държавния бюджет.
*
Каква е същността на ВСС ?
Когато България преговаряше през началото на 2007 г. със Европейската комисия (ЕК) на Европейския съюз да се присъедини към съюза, тя сложи условия България да гарантира независимостта на съдебната власт. Тогавашното правителство и парламента бяха готови на почти всичко, за да се осигурят европейските милиарди. Но комунизирания политически елит успя да спаси интересите си. На бърза ръка в Конституцията бяха прибавени, съгласно бр. 12 от 2007 г. на Държавния вестник, обширните постановления относно ВСС в чл. 130, 130а, 131, 132 и 132а, с които се циментира материята, осигурявайки интересите на вчерашните за десетилетия. ЕК, без достатъчно познания на такива комунистически хватки, не съзна клопката и България беше приета за член на ЕС.
По ирония на историята понастоящем именно ВСС стана непреодолима пречка за реформирането на съдопроизводството и деблокиране на европейските милиарди.
В доклад на германската фондация "Конрад Аденауер", публикувана от Deutsche Welle на 13.03.2010 под заглавието
"Quo vadis българска съдебна реформа?"
се прави в същата смисъл равносметка за постигнатото за три години членство в ЕС.
Проблем на българската съдебна система остава нейната независимост и на първо място гарантирането й от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Като други слабости са посочени липсата на ясна концепция за необходимите промени в правосъдието и отсъствието на истинска правна политика и съответната политическа воля, най-вече от страна на мандатоносителя, за осъществяване на реформата в правосъдието. А по оценки на български експерти вътре в самата система на правосъдието също липсва всякаква воля за реформи.
ВСС – проблемното дете на съдебната система?
С промените в българската конституция от 2007 година беше реформиран Висшият съдебен съвет, който за първи път стана постоянно действащ самоуправляващ се орган. Неговата задача е да гарантира независимостта на правосъдието. Със същата цел подобни контролни органи бяха създадени и в почти всички останали страни в преход от Централна и Източна Европа и в този смисъл България не е изключение.
Европейската комисия забелязва напредък в работата на Висшия съдебен съвет, който обаче напоследък е подложен на остра критика. Много от членовете му са или в предпенсионна възраст или са я навършили, отдавна вече не са действащи съдии или прокурори и са обвинявани, че им липсва поглед върху актуалните проблеми в правосъдната система.
Друга критика към ВСС е свързана с податливостта на някои негови членове към корупция. За илюстрация на това се уточнява, че ВСС е обект на множество влияния вкл. заради това, че отговаря за назначенията и дисциплинарните наказания на съдиите и прокурорите.
Много съдии и прокурори се стремят да завържат лични контакти с членовете на ВСС, за да могат да увеличат шансовете си за повишение или да избегнат евентуални наказания. До тук мнението на фондацията "Конрад Аденауер".
*
Значи нужни са – отчасти революционни – мерки, които са на пръв поглед против демократичните разбирания на Европейския Съюз. Ако България притежава политици от класа, те трябва да убедят ЕС, че в България една независима съдебна система е възможна само след елиминирането на ВСС като оръжие за запазване на циментираните структури в полза на вчерашните комунизирани и корумпирани представители на онази съдебната власт, която осигуряваше 45 години зависимата от властта неправда. Затова в тази материя днешните български политици трябва да приложат върховната максима
когато нещо абсолютно нужно е почти
невъзможно
политиката има задължението да го направи възможно.
(ЗЦ
Към началото на
този принос
Към началото на
Форума
ЗЦ И против Първанов и против неговия импийчмънт
Днешното българско
правителство подготвя да съди съгласно конституцията Държавния глава – понастоящем
на име Драган Първанов Иванов – чрез тъй нареченото импийчмънт, което цели
свалянето му от поста без други конкретни наказания.
Следните редове се държат
на факта, че аз напуснах България през Втората световна война през юни
1942 г. и не съм се завръщал в родината си оттогава. След като живях след
войната в Австрия, Франция и Германия, отдавна съм германски поданик и като
така и аз съм и Европейски гражданин както българите в България, откак тя беше
приета в Европейския съюз. Като така моя поглед на тези неща е почти
изключително на един Европеец от българско потекло. Ето настоящите ми
констатации:
1. Аз съм абсолютно против
Първанов. Не защото е бивш комунист, а защото крие комунизма си под името
социализъм и се държи почти във всяко отношение не съгласно Конституцията като
Държавен глава, стоящ над партиите, а като скрит партиен апаратчик на
БКП, верен на Москва.
2. Конституционната
институцията импийчмънт се прилага като тежка артилерия. А не за
некоректности или нередовности. Престъпления или държавна измяна в случая не ми
са известни и надали съществуват.
3. Кампания за
импийчмънт може да бъде удачна само като натиск в полза на “доброволно”
отказване на обвинения, както беше случая с Президент Никсън след аферата
Уатергейт.
4. Импийчмънт маже да
стане само след съответно решение на Конституционния съд (КС). Само наивници
могат да вярват, че България притежава независим КС, който заслужава това
име.
Следователно решението
за или против импийчмънт ще зависи от ЛИЧНИТЕ ИНТЕРЕСИ на мнозинството на
членовете на КС в момента на решението им.
Всяко решение на КС би
било само потвърждение на мнозинството в световното мнение, че България не е
правова държава – освен на думи в Конституцията. И че КС не заслужава това
име.
5. В заключение:
страхувам се, че
реномето на България ще пострада
допълнително
и при сполучен и при несполучен импийчмънт срещу Първанов.
(ЗЦ
Към началото на този принос
Към началото на Форума
ЗЦ България – полицейска държава
От Освобождението насам
България е без прекъсване кога повече, кога по-малко, полицейска
държава. Първо, защото това е типично на монархиите, когато те не са още
демократични. От 9 септември 1943 г. до Прелома комунистическата
власт беше една абсолютно полицейска държава; при която тъй наречената Държавна
сигурност (ДС) беше държава във държава, под двойната заповед на БКП и на
съответната служба на сигурност на Москва.
При това са нужни две
констатации: първо, че ДС беше сравнително ефикасна, но зверска, и
второ, че агентите й бяха един елит – на беззаконието.
Какво е положението днес, 20 години
след формалното сваляне на БКП от властта: България е – в рамките на една
формална парламентарна демокрация – полицейска държава управлявана от тъй
наречени силови среди, формално предимно под Министерството на
вътрешните работи (МВР). Тя не е зверска, но е гнила и неефикасна и води
систематични борби със също гнилата съдебна власт. И днешният министър
председател и Министърът на вътрешните работи принадлежат към “силовите”.
В последните седмици се изнесоха
данни, че полицията брой над 60.000 души, най високото число в ЕС смятано и по
глава на населението и според националния доход. С прости думи казано,
българският силов апарат е най многобройният и най неефикасният в ЕС – този
силов апарат няма успехи нито в борба срещу мафиите, нито изобщо срещу
престъпността и незаконията.
В последните седмици се откри и че в
МВР броя на хората на ДС е много висок – с други думи казано тази змия, държава
в държава, владее подмолно днешните силови сили навярно не по-малко отколкото
през десетилетията на комунизма.
В последните седмици Министърът на
вътрешните работи призна същевременно че не можел да гарантира, че
подведомствените му не са коруптни, а участва в демонстрации срещу планирани
мерки на собственото правителство, които не уйдисват на многобройния силов
апарат. Това е проява на политическа шизофрения.
*
При това решението на тези проблеми е
просто, макар и мъчно изпълнимо, което означава, че то се нуждае от решителни
политици със умение и замах:
1. Представата, че един обширен
апарат не е достатъчна е основно грешна. Когато една организация е прекалено
набъбнала тя може да боде оправена сама чрез нейното намаляване, не чрез
увеличаване, защото всички големи апарати имат тенденцията да не се занимават
с решението на задачите, а с борба срещу другите в апарата. Затова
всека организация трябва постоянно и систематично да
търси своята МАКСИМАЛНА ефикасност чрез своята ОПТИМАЛНА големина.
2. От това следва, че българския
силов апарат, в най-обширния смисъл на думата, включая и митницата и
войската, трябва да се отърве окончателно от хората на ДС и да бъде
систематично едновременно
намаляван, подобряван и все по-добре платен.
(ЗЦ
ъм началото на този принос
Към началото на Форума
За контакт
ЗЦ Как недостатъчно умни вредят на
България
– Какво е спешно и какво не в борбата
срещу корупцията
–
България, най-малко корумпирана страна на Балканите до Втората световна
война, след това догони другите шампиони в балканската корупция. Колкото и да е
интересно да знаем причините и кои са виновни, това не е от приоритетен
интерес. Тъй като новото правителство на ГЕРБ убедително обяви, че има
намерение да се бори срещу това зло, нужно е обаче да подредим нещата.
1 Корупцията е
едно извънредно обширно явление. Тя съществува във всички страни на света,
но в много различен размер. Какво е корупция е даже спорно. Аз лично смятам, че
тя е в България по-малка, отколкото смята масата, която – недоволна от своята
съдба – често ругае незаслужено другите по-горе, че били всички
продажни и корумпирани. Даже и когато това главно прикрива факта, че
самите ругаещи са нарушители на законите на дребно, които завиждат на
другите “горе”, които те мислят за по-корумпирани от самите тях…
2. Да се премахне
БЪРЗО корупцията е невъзможно. Нека си припомним, че например Китай от
хиляди години страда от корупция и никога не е успяла да я премахне. И днешен
Китай се безуспешно бори срещу нея със смъртни присъди, които биват
изпълнявани.
3. Затова да се твърди, че България ще премахнем
корупцията е вредно, контрапродуктивно и носи разочарования, които са
вредни за страната. А да се твърди че България ще премахне БЪРЗО
корупцията е наивно или лъжливо, значи така говорещите са глупави или
лъжци.
4. Какво е тогава
нужното – и постижимото ?
4.1 На първо място е
нужно да НЕ се твърди, че днешното правителство ще премахне корупцията,
а да убеди българите, Европейския съюз (ЕС) и НАТО, че тя се постоянно бори да
я намали.
4. 2 И че се бори
особено срещу корупцията близка до властта. Това е почти единствената
корупция, която може сравнително по-лесно да се хване и накаже, ако властите
имат волята за това. Днешното правителство на ГЕРБ успя – различно от
предишното – да убеди поне ЕС, че има намерение да се бори с този вид корупция.
4. 3 Но това не
е достатъчно. Нужни са видими успехи: на хванати, на осъдени на първа
инстанция, на присъди влезли в сила, на виновни в затвора.
5. При тази борба срещу
корупцията рядко са нужни нови закони – както обичат много политици –
това най-често причинява само отлагане на борбата, защото обикновено
съществуващите закони са достатъчни. Нужно е предимно – без отлагане – веднага
пълно ПРИЛАГАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ЗАКОНИ. Само успоредно
с това могат да се внимателно изработват промени на съществуващите закони или
даже изцяло нови закони.
Въобще България днес страда предимно от това, че въобще ЗАКОНИТЕ НЕ СЕ
ПРИЛАГАТ, тъй като - хората не вярват да преуспеят без да
нарушават законите
- нарушителите на законите не се много страхуват, че ще бъда
хванати и че ще ги осъдят
- и – не по-малко важно – че управниците не се стремят да въвеждат условия за преуспяване на хората без
незакония.
Нека българските избиратели да дават доверие и избират хора, на които може
да се вярва.
А избраните да намаляват от мандат на мандат корупцията с цел
България постепенно да се качва в табелата на по-малко корумпираните страни.
ска – по маниера
(ЗЦ 02.2010)
Към началото на този принос
Към началото на Форума
За контакт
Цапнат в устата
Новият
български премиер очарова българите със силови похвати
Сп. "Икономист"
7 Януари 2010
|
|
Почитатели и врагове на
българския премиер Бойко Борисов са съгласни за едно нещо - този бивш борец с
квадратна челюст внесе оживление в българската политика. Когато Деси Зидарова,
фотомодел и актриса, неотдавна беше нападната пред собственото си студио за
красота в София, тя отказа да разкрие самоличността на нападателите си пред
полицията. Единственият човек, на когото тя имаше доверие, беше премиерът. Така
че тя поиска той да я приеме незабавно и очевидно го е постигнала.
Някои
хвалби по адрес на Борисов граничат с подлизурство. Нова книга със стихотворения възпява "достойния начин, по който
Борисов ръководи страната". Хората от Капатово, село в близост до София,
нарекоха домашната си ракия "Борисовка", след като той наложи вето
срещу по-високите акцизи върху домашния алкохол.
Широкоплещестият господин
Борисов едва ли би могъл да бъде по-различен от предшественика си Сергей
Станишев. Завършилият в Москва очилат потомък на влиятелна българска фамилия
Станишев сега е разследван за липсващи класифицирани документи. Борисов посвети изборната си победа на дядо си, убит
от стария комунистически режим - необичайно за България, една страна,
която си спомня за старите дни с по-голямо умиление, отколкото други части на
бившия съветски блок.
Борисов, който е бивш
кмет на София, се отдава и на микро-мениджмънт. Когато малката парламентарна
група на РЗС беше застрашена да загуби официалния си статут, след като
напускането на депутат от редиците й сведе броя на членовете й под минимума от
10 души, необходим за сформиране на парламентарна група, нейният лидер призова
Борисов да му намери друг депутат. Премиерът се подразни, но не беше изненадан.
"Всички в тази страна искат да ми се обаждат", оплака се той. "Утре
някой ще вземе да се разведе и после ще дойде да ме моли да му помогна да си
върне жената", допълни той.
Колегите на Борисов от Европейския съюз получиха известна
представа за неговия прям език по време на срещата им на върха през октомври,
когато той нахока чешкия президент Вацлав Клаус
за това, че отказва да подпише Лисабонския договор. "Онзи, който не
играе по европейските правила, трябва да си върви или да се върне във
Варшавския договор", обяви той на висок глас.
У дома действителността
изостава от представите. Хората се притесняват заради несигурните енергийни
доставки; действията срещу организираната престъпност хвърлиха зад решетките
банда похитители, но не спряха гангстерските престрелки и убийства. Последното
беше извършено на 5 януари.
Изборът на Борисов на
приятели сред бизнесмените предизвиква интерес. Когато той бе попитан неотдавна
за изгодните договори за обществени поръчки, спечелени от някой си
"Стенли", Борисов отклони вниманието, като отбеляза, че Стенли бил
бивше гадже на дъщеря му. "Една вечер я заварих да плаче - и го
набих", допълни той. На умението му да
грабва вниманието на медиите се гледа благосклонно, но това може и да не реши
проблемите на България.
По БТА
ЗЦ “ Колегите на Борисов от
Европейския съюз получиха известна представа за неговия прям език по време на
срещата им на върха през октомври, когато той нахока чешкия президент Вацлав
Клаус за това, че отказва да подпише Лисабонския договор. "Онзи,
който не играе по европейските правила, трябва да си върви или да се върне във
Варшавския договор", обяви той на висок глас.”
Това е характерно
за сегашния български министър председател. От една страна той спечели много
симпатии в средите на Европейския парламент (ЕС), които мислеха като
него, от друга страна много чехи бяха обидени и когато не одобряваха
поведението на своя президент по въпроса. Още повече, когато В. Клаус даде
доказателства за своя антикомунизъм през време на комунизма, а не след падането
му. Да се надяваме, че погледнато на дълго, симпатиите на мнозинството на ЕС са
по-важни отколкото тези на Чехия.
A на Борисов и България пожелавам повече дипломация.
Един български Министър председател
не трябва да обижда
държавния глава на една друга страна
на ЕС.
На Борисов пожелавам да потвърди, че има дарбата да учи –
и от грешките си.
(ЗЦ 02.2010)